Болно време
„ Болно време “, помисли си дядо Симо, като чу птичките да чуруликат, стоплени от мекото зимно слънце. Вече няма като предходните зими. Да завали мек сняг, да затрупа всичко. Да се белне полето, да се завият житата на топло под дебела снежна покривка.
„ И времето като хората “, сподели си той и се закашля още веднъж.
От няколко дни не беше добре. Гърдите го боляха, кашляше и към този момент едвам успяваше въздух да си поеме. Ще би трябвало да отиде на доктор. Беше решил да изчака първо пенсията, само че очевидно се постановяваше да побърза.
Влезе в дома си и отиде до дрешника, където държеше парите си. Извади огромната платнена носна забрадка, в която ги беше завил, и стартира да ги брои. Двадесет и осем лв..
Трудни времена бяха настанали. Купуваше по един самун дневно и си го разделяше с Шарка, кучето му. Ще стигнат да си купи билет до града, да заплати на лекаря такса и за някое по-евтино лекарство.
На сутринта дядо Симо се качи на дребното рейсче до града и отиде на доктор. В болничното заведение го прегледаха, докторът беше свестен човек и му изписа български медикаменти, та по-евтино да му е.
В аптеката имаше една майка с малко детенце в ръце и дядото се подреди зад нея, само че тя като го видя смутена се дръпна и му направи място на гишето.
- Кажете, господине? - попита го общително аптекарят.
Дядо Симо погледна към дамата:
- Булката не е ли преди мен?
- Тя към този момент е обслужена - внезапно му отвърна младежът.
Дядото подаде рецептата:
- Синко, в случай че може първо ми кажи какъв брой костват медикаментите - помоли той.
- Няма проблеми.
Жената към момента стоеше настрана и обезпокоена тъпчеше на едно място. Беше спретната и хубава, само че в очите й имаше толкоз доста болежка. Личеше си, че едвам сдържа сълзите си.
- Девет лв. и шейсет стотинки, господине. Да ви ги амбалирам ли?
Дядо Симо небрежно счете, че дори и ще му останат повече от дванайсет лв.. Ще имат самун със Шарка, няма да гладуват.
- Давай ги синко, че едвам вдишвам.
Младежът му изясни по какъв начин да взима медикаментите и дядото си потегли. Пред вратата се забави, до момента в който си прибираше парите, и чу, че дамата се моли на аптекаря:
- Моля ви, знаете, че и различен път съм пазарувала тук, дайте ми антибиотика за детето. Аз още на следващия ден ще ви донеса парите, които не ми доближават.
- Госпожо, споделих Ви към този момент, че тук нямаме процедура да даваме медикаменти без пари!
Думите им накараха дядото да се обърне. Детето се беше отпуснало в ръцете на дамата, бузките му бяха алени и си личеше,че е болно. Сърцето му се сви. Знаеше какво е да няма кой да ти помогне. Върна се обратно и с изненадващо мощен глас попита:
- Колко не й стигат на дамата, момче?
- Дванайсет лв..
До деня за пенсия имаше седмица и в случай че дадеше парите, щяха да му останат шейсет стотинки, като си заплати билета за село.
„ Ех, Шарка, ще погладуваме малко с теб “, намерения си дядо Симо и развърза кърпата.
И дамата, и аптекарят го гледаха с изненада, а дядото единствено погали детето и сподели:
- И да оздравееш, чу ли?
Тръгна към автобусната спирка, само че след няколко крачки дамата го настигна.
- Господине, господине... чакайте!
Задъхана, майката стартира да приказва:
- Не ми казахте името си. Аз… благодаря Ви... Аз... не съм някоя... - заекваше обезпокоена тя.
Неочакваният жест на дядото очевидно беше отприщил сдържаните страсти и сълзите в този момент се стичаха от очите й.
- Ще Ви върна парите. Аз съм учителка, само че брачна половинка ми го редуцираха. Преди месец отпътува за чужбина, само че още не е получил пари, с цел да ни изпрати, а детето се разболя и...
- Не бери грижа, дъще. Няма повече от това да обеднея. Спри да плачеш, а се прибирай да си лекуваш детенцето, че да не се разболее още повече.
Майката импулсивно хвана сбръчката ръка на стареца и я целуна.
Докато я гледаше по какъв начин се отдалечава, дядо Симо си намерения:
„ Що за хора сме станали, щом към този момент положителното ни изненадва и разплаква?! “
***
Автор: Юлиана Никифорова.
През 2017 година 5 нейни произведения са включени в Алманах нова българска литература.
Редакция: обекти.бг
